Владимирова оспорва конкурсната процедура за избор на нов управител и води съдебни дела срещу решението на Общинския съвет, като посочва, че Административният съд не е признал решението като административен акт, поради което тя е завела търговско дело. Тя също така акцентира върху забавени плащания към „Паркстрой“ на стойност около 600 000 лв., което води до закъснения в заплатите на работниците.
Допълнително, тя твърди, че е била подложена на натиск от общински съветници да прехвърли дейности на техни фирми. Въпреки критиките на Общината, че градът не е добре поддържан, Владимирова контрира, че възлагането на почистващи дейности е намаляло значително, което неминуемо е повлияло на състоянието на градската среда.
Анализът на изявленията ѝ показва, че конфликтът между нея и ръководството на Общината е изключително политизиран и придружен от правни спорове. Тя представя себе си като жертва на административен натиск, докато Общината излага аргументи за финансови злоупотреби и слаб контрол върху разходите на „Паркстрой“.